Училище се гради с любов, с подкрепа, с много сила и се отплаща с  БЪДЕЩЕ

Училище се гради с любов, с подкрепа, с много сила и се отплаща с                  

             БЪДЕЩЕ

 

На 27 май 2018 г. българското училище „Азбука” в гр. Дъблин, Република Ирландия чества своя 10-годишен юбилей.

За всичко, което се случи там можете да научите от официалния линк на училището:

https://bulgarianschool.ie/?p=2057

Но аз искам да споделя нещо лично, което преживях, гостувайки на тези прекрасни и всеотдайни хора. Празнувах с тях, но те ми подариха щастие, което зареди всичките ми изхабени духовни батерии и затова съм длъжна да им благодаря.

През 2011 г. получих покана от Дъблин да гостувам на училище „Азбука”, което бе отворило врати наскоро. Знаех, че преди това имаше създадено училище там, но то не успя да се закрепи. И ето че с идването в Дъблин на един нов посланик – г-н Емил Ялнъзов и неговата съпруга (тогава доцент, а днес професор) д-р Силвия Николаева нещата се промениха.  Неколцина ентусиасти от българската общност решават да се обърнат към тях за подкрепа и да възстановят училището. Желанието е голямо и всички са убедени, че българско училище трябва и ще има.

Срещата ни беше чудесна. Говорихме за всичко, споделяхме опит, търсехме решения. Тогава не можах да се срещна с г-жа Николаева, но посланик Ялнъзов беше чудесен домакин и подкрепата му във всяко отношение даде криле.

Годините минаваха, училището растеше – стабилно. Така става, когато има крепители. Всички им завиждахме, защото Република Ирландия е единствената страна в Европа, която е въвела изпит по български и нашите деца могат да ползват родния си език, за да имат предимства при кандидатстване в колежи и университети. А ние тогава само мечтаехме. И все още сме с мечти, но се борим да ги последваме. Колегите ни в САЩ успяха, трябва да се случи и за нас.

Потръгна им на това училище. Защото след посланик Емил Ялнъзов съдбата им изпрати още един прекрасен човек за ръководител на мисията – посланик Бранимир Заимов. Училището работеше без проблемно – и как не? Когато имаха такава подкрепа на всички нива.

На тържествения юбилей в Дъблин бяхме трима представители на училищата от Лондон: г-жа Веси Семерджиева, г-жа Марианка Начева  – преподаватели от училищата  „В. Левски” и „Розова долина” на г-жа Милена Везенкова и аз от училище „Иван Станчов”.  Представях и нашата асоциация като говорител на АБУЧ, а и г-жа Силвия Стаменова, член на УС на АБУЧ, също долетя от София, за да уважим колегите от Дъблин. .

Градът ни посрещна слънчев, дружелюбен, в сравнение с Лондон с  по-каменни фасади на сградите,  с изключително сърдечни и отзивчиви хора по улиците, готови да помогнат, ако имаш нужда.

В деня на празника на училище „Азбука” пристигнахме вдъхновени в Музея на модерното изкуство и ни посрещнаха с такава любов! Отвсякъде – усмихнати хора, цветя, прегръдки, радостни приказки и похвали. И всички – красиви, красиви!

А тържеството! Голямо, празнично, огряно от прекрасни деца. Какви чудесни неща видяхме: Учениците направили кутия, в която пускат своите послания към бъдещите ученици, които ще учат в училището след 10 години. Послания с пожелания, споделяния, обич към училището и учителите. В „Азбука” имат и 13”А” клас, класът на бабите! И те помагат, и те обичат, и те даряват. Родителите – и те направили танцов състав. Песни, танци, снимки от историята на училището. Мило, мило, свидно…

Страните ме заболяха да се усмихвам, ръцете изтръпнаха от ръкопляскане.

И душата ликува заради УВАЖЕНИЕТО на всички към празника!

Специално от Варшава бяха пристигнали посланик Ялнъзов и съпругата му, професор Николаева. И не служебен ангажимент ги е довел в Дъблин – любовта  към хората ги е довела, и към училището, което е стъпило на крака благодарение на техните усилия и подкрепа. Прегръщат се, целуват се с учителите и настоятелите, с родителите, защото са приятели завинаги.

Посланик Бранимир Заимов е не по-малко обичан. Изтръпнах, когато колегите ми споделиха, че щом позвънят в посолството, първите думи, с които ги посрещат са: „От какво имате нужда?”

Така се повдигат планини. В съдружие.

Мечтая си навсякъде по света да има такива дипломати, които да посрещат с любов, да даряват не служебно, а човешки авторитета и подкрепата си, защото училището е кауза Българска, кауза Национална. И който го е осъзнал – му се е отплатило стократно. В Дъблин това е факт. И в Лондон сме щастливци, защото 7 посланици са крепили делото ни. Заради това вече 31 години вървим напред. И се надяваме все така да ни върви, дай Боже!

За заслуги към образованието по роден език, Асоциацията на българските училища в чужбина удостои тази година с Почетна грамота  и двамата посланици, г-н Ялнъзов и г-н Заимов. Имах честта да им ги връча лично. Нашият посланик в Лондон, г-н Константин Димитров също бе удостоен по случай 24 май с Почетна грамота от АБУЧ. Не ги даваме лесно, само за заслуги. И нека се множат тези признания, защото България има нужда от такива хора – съмишленици, готови да надскочат служебните си ангажименти и да се превърнат в общественици.

Директорът на училището – г-жа Зорница Гоган (милата и красива Зори), връчи Благодарствена грамота на проф. Николаева,защото с нейната изключителна помощ на българист, училището е просперирало в най-трудните си първи години. Вълнуващо бе словото-благодарност на проф. Николаева, която сподели, че нейният син се е изградил успешно именно в редица български училища в чужбина. Това е кръвна връзка за цял живот.

Празникът в Дъблин бе уважен и от председателя на ДАБЧ – г-н Харалампиев.

Министърът на образованието, нашият министър, г-н Красимир Вълчев, изпрати чудесно поздравление, което посланик Заимов прочете пред всички.

Г-жа Силвия Стаменова – член на Управителния съвет на АБУЧ, прочете поздравлението от нашия председател на, д-р Ирина Владикова.

Учителите – всички наредени на сцената, с огромни кошници цветя за всеки. ПОЧИТ!

Букети, букети, подаръци, усмивки, песни, танци, най-вече ЛЮБОВ.  Това бе усещането ми тогава, това е и сега, когато си спомням. Нямаше формалност, имаше истинност. А Зори Гоган (на едни космически токчета, поне 14 см.)  само се качваше и слизаше от сцената да получи всичко това от името на хората създали и утвърдили „Азбука”.  И така , както е нежна, изящна на вид – така е явно железен ръководител, защото всички я гледат в очите и слушат с признателност. Когато за първи път започна приветственото си слово, така се вълнуваше, че заплака, а с нея и ние. Защото знаем какво е.

След празника бяхме поканени в резиденцията на посланик Заимов и тогава имах възможността да изживея още нещо великолепно. След повече от 23 – 24 години се срещнах с най-големия син на г-н Заимов. През 90-те години на миналия век бях учител на това дете в 1 клас в Лондон. Сега пред мен стоеше голям мъж, вече женен за прекрасно ирландско момиче. Това усещане, че си зрънце от живота на един изграден млад човек, „твое дете”, само учителят може да го изпита. Не се купува или изплаща с пари.

В онези години посланик Бранимир Заимов беше млад дипломат в Лондон, но от тогава е познанството ни и добрият спомен. Той като консул бе свързан и ни помагаше в училището От личен опит знаех колко фин джентълмен е и какво удоволствие е да работиш с него. Всички в Дъблин го потвърдиха.

Юбилеят на „Азбука” бе истински празник за всички ни. Топлина и удовлетворение, награда след многото напрежение, щастие, което зарежда и те кара да вярваш.

Огромно благодаря на целия прекрасен колектив на училище „Азбука”, на децата, родителите, бабите, настоятелите, сподвижниците!

Има, има смисъл всичкото: трудът, борбата, безсънието. Защото сме изправени с очи и сърце пред децата на България и им дължим!

Снежина Мечева

говорител на Асоциацията на българските училища в чужбина

This entry was posted in Разни, Събития и празници. Bookmark the permalink.

Leave a Reply